Здравей отново ,но прощавай ,че тръгвам пак ,но този път сама.
Ще помня винаги и ти не ме забравяй ,но трябва разбери-съдба.
Не мога да излъжа ,че не беше хубаво .Не мога да ти кажа ,че не ме боли.
Но ,трябва просто няма начин.
Това е ,тръгвам -разбери....
Ти знаеш ,че съм като птиците-свободна,тайствена,неуловима като капка от дъждовната вода.
Че нямам дом,че нямам име, не вярвам в думите и изхода избирам пак сама.
Опитай да повярваш,че съм като вятъра-отлитам ,щом душата ми поиска свобода.
Играя роли аз -подобно на артиста от театъра- един човек , а с хиляди лица.
Ще ми простиш ли ти за тази слабост?
Ще ми простиш ли ти , че тръгвам пак?
Не знам ....но обещай ми да забравиш това ,което бях,което пропилях.