Един ден мис Жени реши да се поразходи из прелестния кораб и мина покрай часовника, за да свери своя. Реши да го разгледа. Той беше огромен. Беше направен от дърво, което беше резбовано. Имаше толкова красиви къдрици и шарки, че мис Жени си помисли, че няма толкова добър дърворезбар, за да го резбова. Тя беше минавала хиляди пъти оттук, но едва сега имаше време, за да го разгледа. Циферблата също беше дървен. На него бяха резбовани и позлатени римските цифри от 1 до 12. Стрелките също бяха дървени, резбовани по средата и позлатени. Под циферблата, върху резбованото дърво, имаше скъпоценни камъни във всякакви цветове.
Мис жени свери своя сребърен часовник, който също беше швейцарски и слезе долу. После огледа стъпалата. Те бяха направени от бял мрамор. Най - долното стъпало беше около 5 м, и всяко следващо се смаляваше с някъде 20 см от двете страни. Мис Жени преброй стъпалата и те бяха 16.
- Доста мрамор е отишъл за тези стъпала, но не напразно. - каза си мис Жени и тръгна към палубата.